(The wedding, 1907, by Kazimir Malevich) ♥ Любов, брак и егоизъм

(The wedding, 1907, by Kazimir Malevich)

♥ Любов, брак и нарцисизъм

Любовта, бракът и егоизмът са въпроси, които заслужават изключително внимание. Това са понятия, които си въздействат взаимно. Любовта живее в душата. Бракът се ражда от любовта, а егоизма е противоположно възприятие на любовта. Любовта най-често води до брак, а по-късно бракът постоянно се трансформира в нарцисизъм. Бракът като институция за поддържане на обществото може да преглеждаме от разнообразни гледни точки: като нужда за съществуването ни като човешки човеци – продължение на рода, като учебно заведение за верни връзки в семейството; като учебно заведение за зрялост и отговорност.

От кармична позиция бракът може да преглеждаме като дълг или като премия за насъбрана богатства карма. Затова разискването на брака е комплициран въпрос. Съществува предпочитание за брак от една страна, само че злоба от друга.

Бракът постоянно визира двама души по едно и също време. Бракът може да донесе благополучие и за двамата, когато сред тях има същинска обич, когато те не могат да живеят един без различен. Но бракът може да бъде и тягостен, да приключи и с обвинителни терзания в съда. Бракът постоянно е обвързван с упования. Очакванията най-често са свързани с неправилна визия за брака. Една национална сентенция споделя: „ Който сее упования, жъне разочарования ”.

Момент! Помисли добре преди да встъпиш в брак – това е основният въпрос, който е нужно да се задава на всеки, преди да реши да встъпи в брак. В брака има един миг, в който необвързаните в брак желаят да се обвържат, а обвързаните желаят да станат необвързани.

Всеки брак носи предизвестие за спорове, скрити под чудесните първи усещания и преживявания. Обстоятелствата в брака постоянно ни тласкат към това, което минимум желаем, само че което в това време ни дава опция за израстване и осъзнаване. Водени от обич хората се събират дружно, с цел да споделят и да си оказват помощ взаимно – подписват брак. Каква е действителността след брака?

След медения месец стартират тестванията и за някои бракът се оказва цитадела, от която мъчно се излиза. Бракът лимитира свободата, а доста бракове не почиват на същинска обич и сред съпрузите няма духовна връзка. Съществуват бракове по ползи, по договорка, по насила, предпочитание за основаване на деца, социална настройка... Така бракът, който би трябвало да резервира и развие любовта я унищожава и трансформира в нарцисизъм. Ако е имало обич преди брака, след брака я няма. Основателният въпрос, който поражда тук е, по какъв начин да се резервира любовта след брака и по какъв начин да се запазят полезностите на фамилията?

Истина е, че бракът основава известни улеснения за взаимно общуване. Истина е обаче, че доста от браковете се подписват безогледно. Истина е, че бракът е нужен за развъждане на деца, само че истина е, че бракът носи със себе си огромни отговорности и отговорности. Истина е, че бракът, поради своите полезности е належащо да се запази. В реалност доста от браковете приключват в съда, други брачни двойки търпеливо се понасят, а щастливите бракове са доста малко. Оказва се, че влюбените са си подали ръце да вървят дружно, само че социумът ги е вързал и основал ограничавания. За да има сполучлив брак е нужно да сме готови преди встъпването в брак, да сме подготвени да приемем всички отговорности, отговорности и ограничавания, наложени в брака. Освен това, нужно е да поемем отговорност и за раздялата, в случай че тя е наложителна, въпреки и нежелана.

Предизвикателство към човечеството е по какъв начин да се спрат разпадащите се бракове, по какъв начин да се овладеят плътските стремежи и да не се раждат деца с незнайни родители, деца, останали без наставнически грижи.

Бракът, както всичко във Вселената, еволюира. Начинът, по който бракът в този момент съществува предстои на бърза смяна. Първата заварка на обществото е бракът. Но обществото като виновна институция от ден на ден губи надзор и въздействие върху брака. Все повече хора живеят без сватбен контракт, съществуват еднополови бракове, раждат се безбрачни деца... Терминът „ Свещен съюз ” сред мъж и жена не дава отговор на действителността.

Разводът, от който страдат най-вече децата, е сериозен въпрос. Разводите ще се усилват, тъй като бракът става по-освободен от потребностите на обществото. Ненужно съдилищата принуждават двама души да живеят дружно, когато се ненавиждат или нараняват.

Какво е бъдещето на брака през Новата епоха? Трудно е да се предскаже. Но това, което към този момент е ясно е, че изборът става по-свободен. Бъдещето е в по-голямото персонално пространство, в по-голямото почитание към потребностите за развиване на другия. Основното качество на душата е независимост. Човек може да бъде стопанин на личната си орис, единствено в случай че самичък избира метода, по който ще се свърже с другия. Успешен брак може да има единствено когато в границите на брака всеки самичък може да се развива и не пречи на другия да се развива, когато двамата взаимно се подкрепят в развиването. Ние идваме в този живот да се развиваме – съществена ни цел е развиването.

Щастлив брак може да има, единствено когато двамата настрана могат да живеят сами и са самостоятелни един от различен, само че желаят да споделят живота си, единствено тъй като се усещат прелестно, когато са дружно.

Чрез брака, посредством всяко взаимодействие, ние сътворяваме карма. Когато върша хороскопи, най-често виждам проблеми, свързани с брака и връзките сред съпрузите. Затова се стремя да разкрия аргументите за проблематичните връзки. Най-често аргументите се оказват кармични: неприятни връзки в минали въплъщения, неуважение на другия, злоупотреби с пари и имущество, полови злоупотреби, реализиране на користни цели... Така по някаква кармична причина двамата се притеглят в някаква връзка за да изчистят кармата си или да научат някакъв житейски урок.

Въпросът за брака е настоящ и по тази причина е нужно да му се обърне по-специално внимание. Обществото има потребност от пълноценни жители, които да се отглеждат и развиват в здрава фамилна среда. Когато тази среда е хармонична, когато родителите са виновни, просветлени и готови, ще основат почтени жители. Затова обществото не трябва да абдикира от брачната институция и да изгуби надзор над нея. Здравият брак лежи в основата на основаване на крепко общество. Любовта и грижите на родителите са основа за вярно образование на подрастващите.

От: „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “, Димитър Хаджийски, София, 2012 година
Картина: The wedding, 1907, by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery